Махаил Иванов Герджиков е виден български общественик, деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, публицист и анархист.
Той е роден в Пловдив. Детството и юношеството си прекарва в родния град. Като ученик се запознава с идеите на безвластието и създава първата анархистка група в Пловдивската гимназия (1895). След завършване на средното си образование Герджиков следва юридически науки в Лозана и Женева. Заедно с други български студенти създава т. нар. Женевска група, чиято цел е освобождението на Македония и Одринско.
През 1899 г се завръща в България. Става учител в българската гимназия в Битоля. Тук се свързва с Дамян Груев и с други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Отдава се изцяло на революционна дейност. Участва в четническото движение, подпомага изграждането на комитетската мрежа. Избран е за член на ВМОРО (1900). Герджиков е един от ръководителите на подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание (1903).
След поражението на въстанието осигурява изтеглянето на бежанците в пределите на България. Апелира към международната общественост за намеса в решаването на Източния въпрос. Издава анархистки вестници с пропагандна цел. През Балканските войни (1912-1913) ръководи доброволчески отряд, който действа в помощ на българската армия в Странджанско.
Герджиков е един от основателите на на Федерацията на анархокомунистите в България (1919). След преврата на 9 юни 1923 г. напуска страната и живее в емиграция в Цариград, Виена и Берлин (1924-1931). Няколко пъти се среща в германската столица с Георги Димитров. Поддържа тесни връзки с Виенския център на Коминтерна и със Задграничното бюро на БКП. След завръщането си в България се занимава с журналистическа и преводаческа дейност. Сътрудничи на редица периодични издания.
По време на Втората световна война остава встрани от разиграващите се събития в страната. Но след 9 септември 1944 г. се обръща с призив към своите другари от македоно-одринското движение да подкрепят борбата за тържеството на новия строй. Скоро се разочарова от новите управници и се оттегля от активни публични изяви. Умира на 18 март 1947 г. в София. Съпруга на М. Герджиков е Янка Каневчева, преди това любима на Гоце делчев.
