Идеята за създаването на Инженерна работилница е на генерал Георги Вазов (брат на народния поет Иван Вазов) – началник на Инженерните войски през периода 1904–1909 г.
По негово искане за тази цел в бюджета за 1907 г. са включени допълнителни финансови средства. Предложението за изграждане на съоръжението е направено от военния министър генерал Михаил Савов в нарочен доклад от 17 декември 1906 г. Десет дни по-късно княз Фердинанд І с указ постановява изграждането на Военно-инженерна работилница със склад. Началото на строежа започва на 15 януари 1907 г. върху терен, отпуснат от Столичната община. Той се намира на около 300 метра от Руския паметник на Княжеското шосе. Основните функции на работилницата са: да поправя инженерния инструментариум и техническото имуществото на всички войскови части на българската армия; да подготвя технически персонал и работници специалисти за работилниците в частите.
Първоначално редприятието е разположено в три помещения и разполага с 17 души персонал. Първият началник е поручик Иван Попов. В следващите години то непрекъснато се разраства. В навечерието на Балканската война в него работят вече 150 души, които по-късно по време на военните действия ремонтират фронтовите автомобили. В началото на 1913 г. тук са създадени първите самолетни бомби, които се използват от българските авиатори при обсадата на Одрин.
След 1919 г. са построени нови халета, а служителите и работниците са вече 700. В следващите години Инженерната работилница непрекъснато променя името си – Военна фабрика – Инженерен отдел (1924), Военно-инженерна свързочна фабрика (1935), Завод 12 (след Втората световна война), „Средец” (края на 60-те години). След 1989 г. завод „Средец” е приватизиран. Техниката и машините са нарязани и продадени за скраб. Няколко хиляден персонал е уволнен. В последните години сградният фонд е изцяло разрушен. В момента се подготвя огромна площадка за строителството на грандиозен бизнес център.
