Димо (Димитър) Тотев Казасов е български политик, журналист, общественик и публицист. Той е роден в Трявна. Завършва гимназия в Русе (1904) и право в Софийския университет (1918). Учителства в Тутракан, Русе, Бургас, Бяла и др., секретар е на Българския учителски съюз (1910-1917).
Казасов прави трайна и разнопосочна политическа кариера. Член е на Българската работническа социалдемократическа партия от 1902 г., на Българската работническа социалдемократическа партия (ш.с.) през 1903-1926 г. Член е на нейния Централен комитет и на Изпълнителното бюро. Взема участие в Деветоюнския преврат от 1923 г. След него става министър на железниците, пощите и телеграфите (09.06.1923-16.02.1924). През 1926 г. е изключен от БРСДП (обединена) и създава нова партия – Социалдемократическа федерация. Година по-късно участва в организирането на политическия кръг „Звено”. В началото на 1934 г. напуска тази политическа формация и преминава към Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Казасов заявява, че се дистанцинцира от преврата на 19 май 1934 г., но това не му пречи да поеме поста пълномощен министър в Белград, където престоява близо две години (1934-1936). В началото на Втората световна война активно подкрепя акцията за спасяването на българските евреи. От 1943 г. е член на Националния комитет на Отечествения фронт. Участва в поредния заговор и преврат, осъществен на 9 септември 1944 г., със стария му приятел Кимон Георгиев. Министър на пропагандата (1944-1945), на информацията и изкуствата (1945-1947). Народен представител в ХVІІІ (1919-1920), ХХІ (1923-1927) и ХХVІ (1945-1946) Обикновено народно събрание и в VІ (1946-1949) Велико народно събрание.
Паралелно с политическите си амбиции Казасов се изявява и като журналист. Първите му вестникарски публикации датират от 1906 г. Основава и редактира синдикалното списание „Бъдеще” (1913-1914), вестник „Съзнание” (1914(1920), вестник „Трибуна” (1919), вестник „Народ” (1920-1923). Главен редактор е на списание „Звено” (1928-1934) и редактор на вестник „Изгрев” (191932-1933). Председател е на Дружеството на столичните журналисти (1928-1934), на Съюза на българо-югославските дружества (1932-1941). След 9 сдептември 1944 г. сътрудничи на меродавните издания „Отечествен фронт”, „Народна култура”, „Кооперативно село” и др.
Димо Казасов е автор на мемоари, публицистични и други книги с общ обем около 6500 страници. Ето и по-значимите от тях: „В отечеството на Мусолини” (1933), „Бурни години 1918-1944” (1949), „Улици, хора, събития” (1959), „Видяно и преживяно” (1969), „Срещи, случки, размисъл” (1971), „Някогашните наши градове” (1975), „Искри от бурни години” (1987) и др. Казасов умира на 28 юли 1980 г. в София, но и до края на тази преклонна възраст не прекъсва обществените си прояви.
