Дора Петрова Габе е известна българска поетеса, писател и преводач. Тя е родена в село Харманлък (днес Дъбовник), Добричка област. Завършва гимназия във Варна.
Записва естествени науки в Софийския университет (1904), следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905-1906). През 1911-1932 г., заедно със съпруга си проф. Боян Пенев, многократно пребива в чужбина – Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, където се занимава с преводаческа дейност. Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. През 20-те и 30-те години на миналото столетие изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. Представителка на България е в международни срещи на писатели, преводачи и дейци на културата.
За пръв път Дора Габе публикува като ученичка в Шумен стихотворението „Пролет” в списание „Младина” (1900). Истинският й творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията „Мисъл”, „Демократически преглед” и „Ново общество” през 1905-1906 г. Първата стихосбирка на Габе – „Теменуги” (1908) е съставена с активната редакторска намеса на Пейо Яворов и Боян Пенев. След това обнародва поезия, разкази, естетическа проза, пътеписи и статии в списанията „Съвременна мисъл”, „Златорог”, „Вестник за жената”, „Листопад”, „Литературен глас” и др. От 1926 г. заедно със Симеон Андреев редактира поредицата „Библиотека за малките”, а през 1939-1941 г. детското списание „Прозорче”. Габе издава стихосбирките „Земен път” (1928), „Неспокойно време” (1957), „Почакай, слънце” (1967), „Невидими очи” (1970), „Сгъстена тишина” (1973). Отпечатва разкази „Някога” (1924), поемите „Лунатичката” (1933), „Вела” (1946) и др.
Книгите й за деца са част от класиката на детското литературно наследство – „Малкият добруджанец” (1927), „Мълчабиви герои”(2 части, 1931-1940), „За нас малките” (1967), „За всички дечица” (1969). От 1917 г. до края на живота си Дора Габе превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки езици творби на изтъкнати поети и писатели. Най-крупното нейно преводаческо дело е антологията „Полски поети” (1921), съставена заедно с Боян Пенев. Отделни книги и творби на Габе са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Германия, Полша, Румъния, Русия, Франция, Чехия и други държави. За богатата си творческа дейност тя получава множество отличия и награди, сред които се открояват „Златен кръст за заслуги” (Полша), Награда на Съюза на българските писатели (1963), званието „Народен деятел на културата” (1969), орден „Георги Димитров” (1966), „Герой на социалистическия труд” (1976) и др. Дора Габе умира на преклонна възраст на 16.11.1983 г. в София.
