Людмила Живкова е родена на 26.07.1942 г. Умира при неизяснени обстоятелства на 21.07.1981 г., като официалната версия е, че са се получили необратими услонения вследствие на прежвяна тежка автомобилна катастрофа.
Людмила Живкова завършва ИФ на СУ „Св. Климнт Охридски, след което История на изкуствата в Москва. Работи в Института по балканистика. След това започва бързата й политическа кариера – заместник председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, зам. председател, а по-късно председател на Комитата за култура с ранг на министър. Същевременно е и председател на Съвета на председателите на творческите съюзи.
Личните качества на Людмила Живкова са предмет на пртиворечиви мнения и спорове. Несъмнено като дъщеря на Тодор Живков – дългогодишен първи секретар на БКП и държавен глава на НРБ, тя има възможността да провежда политика в областта на културата и международните връзки на България, различна от традиционната линия на партията.
Людмила Живкова е инициатор за създаване под егидата на Юнеско на международната, детска Асамблея „Знаме на мира”. Във връзка с Асамблеята е построен и комплекса „Камбаните” в кв. Младост 4.
Галерията за чуждестранно изкуство е идея, осъщаствена с помощта на Людмила Живкова. Закупени са картини на западноевропейски, азиатски и др. художници. В София са представени различни гостуващи изложби, като особен интерес предизвикват творбите на Леонардо да Винчи и на художници от неговата школа, на Светослав Рьорих и др.
Людмима Живкова отстоява позицията си бившият Царски дворец да запази предназначението си като галерия и музей, въпреки опитите да бъде използван за нуждите на държавния протокол.
С подкрепата на Л. Живкова е изграден Националният дворец на културата /Народен дворец на културата/, който дълги години носи името й.
Проф. Александър Фол създава Института по тракология със съдействието на Людмила Живкова. Направени са редица археологически и научни открития, свързани с културното наследство на древните траки.
На фона на положителните промени няма как да се отрекат редица негативи, свързани с управлението на българската култура по времето на Л. Живкова, като хвърлените огромни средства във връзка с различните й проекти. Продължава толерирането на т.нар. придворни поети и писатели и репресиите над несъгласни с режима творци. По това време се стига дори до ликвидирането на един от тях в чужбина – Г. Марков.
Въпреки всичко България за пръв път след 9.09.1944 г. успява да се отвори в известна степен към света, да се запознае с достиженията на западното и източното изкуство и философия. Укрепват контактите и културните връзки с редица западни държави. Най-интересните и атрактивни съкровища като Панагюрското, Вълчитрънското и др. пътуват по света. Засилва се интересът към България и нейната древна история.
