Васил Николов Друмев (митрополит Климент Търновски) е писател, политик и висши духовник. Роден е в Шумен около 1841 г. Учи в Шуменското училище при Сава Доброплодни. През 1858 г. постъпва като стипендиант в Одеската духовна семинария, където се сближава с Георги Раковски. Сътрудничи със стихотворения, преводи и дописки на „Цариградски вестник” и на списание „Български книжици”.
В началото на 1862 г. отива в Белград и се записва в Първа българска легия. След разтурянето й се връща в семинарията и я завършва през 1865 г. Продължава образованието си в Духовната академия в Киев (1865–1869). Установява се в Браила и става учител и директор на българското училище до 1873 г. В. Друмев е сред основателите на Българското книжовно дружество (1869) – днес Българска академия на науките, а по-късно (1898) и негов председател. Същевременно му предлагат духовен сан и след мъчителни колебания той приема. На 6 юни 1873 г. е ръкоположен в с. Башкьой, Тулчанско, за йеродякон с църковното име Климент. Година по-късно в Русе е хиротонисан в епископски сан с титлата „Браницки”.
След Освобождението (1878) В. Друмев се включва активно в обществено-политическия и културния живот. Ректор е на Богословското училище „Св. св. Петър и Павел” край Лясковец (1878–1884). Участва в Учредителното събрание и в Първото велико народно събрание (1879). Той е министър-председател и министър на народното просвещение (24.11.1879 – 26.ІІІ.1880). През 1884–1901 е митрополит на Търновската епархия. Във връзка със Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885) е изпратен с делегация при руския император Александър ІІІ, за да търси подкрепата на Русия. Пръв председател е на Българския червен кръст (1885–1887). След детронацията на княз Александър І възглавява временното правителство (9–12. 08. 1886). По убеждения В. Друмев е русофил и се обявява против политиката на Стефан Стамболов и княз Фердинанд І. Поради това е преследван и заточен в Гложенския манастир, откъдето е освободен след смъртт на Стамболов. През 1895 г. е изпратен при руския император Николай ІІ, за да съдейства за нормализиране на отношенията между България и Русия.
В. Друмев е родоначалник на българската белетристика и драматургия. Той е автор на първата оригинална българска повест „Нещастна фамилия“ (1860) и на „Иванку, убиецът на Асеня І” ( 1872). Значими са и неговите изяви като литературен теоретик, критик и историк. Умира на 10/23 юли 1901 г. в София.
Васил Друмев е патрон на 67 основно училище и на народно читалище в ж.к. „Сердика” (бивш квартал „Баталова воденица”) в София.
