Пьотър Алабин е руски общественик, публицист и историк. Неговото име е тясно свързано с историята на България и конкретно на град София.
Той е роден на 16 септември 1824 г. в Подолск, Русия, в семейството на потомствен дворянин. Завършва Санкт-Петербургското търговско училище и постъпва на военна служба като офицер. Участва в Унгарската кампания (1849) и Кримската война (1853-1856). През 1866 г. излиза в оставка с чин капитан и отива да живее в Самара. От май 1874 г. до 21 юни 1875 г. е губернатор на града.
П. Алабин е инициатор за създаването на Самарското знаме за Българското опълчение. То е връчено от депутация на град Самара в Плоещ на 18 май 1877 г. След избухването на Руско-турската война (1877-1878) той е пълномощник на Руския червен кръст в Румъния и България и главен представител на Московския и Санкт-Петербургския славянски благотворителен комитет. Пребивава в страната ни в продължение на година. От декември 1877 г. е първият губернатор на София (вицегубернатор е Марин Дринов). Въвежда гражданско управление в града, както и в целия Софийски окръг. С негово съдействие се реализира идеята на Михаил Буботинов за основаването на Публична библиотека (днес Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”) в София. Освен административните си задължения, Алабин се захваща и с изучаване на историята на българския народ и конкретно с националноосвободителните борби. Особено внимание отделя на Васил Левски и Георги Бенковски. Автор е на изследвания за историята, икономиката и културата на Самарска област. Умира в Самара на 22 май 1896 г., където е и неговият гроб.
Столичното общинско управление почита с достойнство паметта на П. Алабин. Той е почетен гражданин на София, а централна улица в столицата веднага след Освобождението е наречена на негово име. Инициативен комитет днес предлага да се издигне паметник на първия губернатор на ъгъла на улиците “Цар Калоян” и “Пьотр Алабин”, пред хотел “Рила”. Но засега този проект не може да се реализира поради планираните археологически разкопки.
