Роден през 1496/97 г. в Кратово. Бил занаятчия – златар. След смъртта на своите родителите, напуснал родния си град и се заселил в София. Тук живял в дома на поп Пейо. Заради отказа му да приеме исляма е изгорен на клада на 11 февруари 1515 г.
Тленните му останки са погребани в тогавашния митрополитски храм „Св. Марина”. Канонизиран е за светец, а житието му е написано от свещеника, в чийто дом е живял. Много скоро, през ХVІ в., тленните му останки са изровени и прибрани в ковчег. През Средновековието те са разнасяни по градските храмове и са възприемани като изцеляващи.
В нач. на ХХ в. част от мощите му се пазели в храм „Св. Георги” и една от двете дати, на които се служело в този храм бил денят на Св. Георги Нови. В Кремиковския манастир също се пазело сандъче с мощи на светеца, изработено през ХVІ в.
Първите изображения на светеца сигурно са се появили в София, но не са запазени до днес. Може би сред стенописите на Билинския манастир от ХV–ХVІІ в. е най – ранното му изображение. Първите сигурно датирани негови изображения са от Топличкия и Хилендарския манастир. През ХVІ–ХVІІ в. са създадени общо 14 изображения на светеца в манастирски църкви на територията на дн. Сърбия. През 1741 г. образът на св. Георги Нови е включен и в Стематографията на Христофор Жефарович. През ХVІІІ и ХІХ в. продължава изобразяването му в Хилендарския манастир (параклиси и главна църква, където ктиторите са с български произход).
В България св. Георги Нови става популярен през Възраждането. Рисуват го зографи от Банската и Самоковската художествена школа не само в големите български манастири, а и в някои по-малки такива около София и Самоков.
В много от съвременните софийски храмове – недвижими културни ценности, светецът е включен в стенописната украса. Той присъства в митрополитския храм „Св. Неделя”, енорийските храмове „Св. Никола Нови” (кв. Ючбунар), Св. Георги (Бистрица) и др. От всички софийски светци св. Георги Нови получава най-голямо признание и най-широко разпространение на своя култ сред православните вярващи.
