Освобождението на София от османските поробители става факт на 4 януари 1878 г. То е част от планираните военни действия на руското командване по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).
След превземането на Плевен (10 декември 1877 г.) руското командване насочва своето внимание към София. Западният отряд начело с ген. Йосиф Гурко успешно преминава Стара планина през Арабаконашкия проход и навлиза в Софийското поле. Руските части са групирани в две колони под командването на ген. Николай Веляминов и ген. Отон Раух. На 3 януари 1878 г. те преминават в общо настъпление и последователно превземат близките до София села. Изправена пред реалната заплаха от обкръжение, турската армия на Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир. След намесата на консулите на Австро-Унгария, Франция и Италия е осуетен опит за подпалването на София.
На 4 януари по обяд в града пръв влиза ген. Раух, а по-късно същия ден и ген. Гурко начело на войските си. Те са посрещнати тържествено от гражданството с музика и песни. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм “Свети Крал” (“Света Неделя”) е отслужен благодарствен молебен за освобождението на София в присъствието на генералите Гурко и Раух.
Датата 4 януари винаги е отбелязвана тържествено от Столична община, обществени сдружения, представители на духовенството, руските институции в България и обикновени граждани. По традиция се отслужва молебен в църквата “Света Неделя” в памет на жертвите в Руско-турската освободителна война. Провежда се литийно шествие до паметника на Цар Освободител, което е съпроводено с празнично биене на камбаните на централните софийски храмове. Пред паметника на българския опълченец се организира празнична програма.
