Буховски манастир "Света Мария Магдалина"
Снежана Горянова, Владислав Тодоров НАИМ БАН, София
Теренното проучване – георадарно и археологически разкопки, на обект "Буховски манастир "Света Мария Магдалина" през 2014 г. се проведе при финансиране от Столична програма "Култура 2014" по проект "Буховският манастир "Света Мария Магдалина" в многовековното християнско наследство на София".
Проучване на раннохристиянската базилика
В североизточния дял на базиликата е допочистена основата за дървената ограда на бемата. Била е от правоъгълни греди със страна 0,15 м, свързани в кръстата сглобка в северозападния и югозападния ъгли. Продължаването на леглото на гредата под северната стена на съвременната църква показва, че последната е градена без основа, направо върху подовото ниво на базиликата.
Разкрито е изцяло вътрешното пространство на църквата. Дължината на наоса е 25,90 м, а вътрешната ширина – 15,35 м. Ширината на централния кораб е 9,25 м, а на страничните – 3,81 м и 3,92 м. Съотношението между корабите е 1:2,39. Поради почти повсеместните нарушения на хоросановото подово ниво в наоса и по-късното насипване на много места с чакъл, засега е невъзможно със сигурност да се определи дали стилобатите са носели колони или стълбове и на какво разстояние са били разположени. Разкритите останки показват, че в източните и западните краища е имало зидани от камък и тухли пристенни пиластри.
Притворът е едноделен с дължина около 17 м и ширина 3,29 м. В северната и централната му част най-добре е запазено оригиналното подово ниво от гладко замазан светло-розов хоросан. В северния дял на базиликата подовата замазка е положена направо върху скалната основа, а в южната е направен подравнителен насип от чакъл и пръст. Въпреки това подът е с ясно изразена денивелация към юг и югозапад. В южната част на притвора той е бил разрушен, а пространството е запълнено със строителни отпадъци.
Екзонартексът (покрита галерия) също е едноделен, с ширина 3,59 м. На запад е бил отворен, а покривът е лягал върху три градени от камъни и тухли стълба с размери 0,80 х 0,65 м и къси (1,20 м) ъглови стени на север и юг. Особености в структурата на стълбовете (наличие на пласт пръст между основата на носещия зид и стълбовете) подсказват идеята, че западната галерия е претърпяла поне едно преустройство, макар да е градена заедно с цялата базилика. Подовото ниво на екзонартекса/ галерията, е от дребни и средни ломени камъни и парчета от тегули и е с 0,50-0,80 м по-ниско от това на нартекса и наоса. В северната третина на екзонартекса се регистрираха останки от каменно-тухлена рампа, която вероятно води към вход за нартекса. Разкрити са по три от ъглите на двете фланкиращи екзонартекса "кули", които имат почти квадратна форма с вътрешен размер 4,70 м.
През сезон 2013 г. при СИ ъгъл на наоса започна проучването на част от зид с калова спойка. При доразкриването му в източна посока през 2014 г. се установи, че градежът извива на юг в плавна дъга, подобна на тази на апсидата на базиликата. В средата на дъгата има каменно струпване с правоъгълна форма. Може да се предположи, че е остатък от друга храмова постройка. Липсата на контактна зона с градежа на базиликата не дават възможност да се говори с достатъчна сигурност за относителната хронология между двете сгради. Поради откриването в този зона на монети на император Клавдий II Готски (268–270) през миналия сезон и монети на император Каракала (198–217) и Александър Север (222–235) южно от базиликата през 2014 г. може да се предполага, че останките са от по-ранен християнски (?) храм.
Основната монетна маса се датира в V в. Най-многоброен е нумизматичният материал от епохата на османското владичество – сребърни номинали с ниска стойност от едни и същи емитенти (османски султани от втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ в., германски монети-жетони и малко западноевропейски монети.
Некропол
През 2014 г. са проучени 17 християнски гроба (11 редовни и 6 вторични). Разположени са от изток, юг и северозапад на базиликата, в южната част на притвора и покрай северната стена на наоса. Във вътрешността на наоса са регистрирани над 30 гроба, чието проучване предстои. Малкото разкрити подемни находки в гробовете, главно накити – наушници, обици, гривни от стъкло и бронз, позлатени сребърни апликации от прочелник, отнасят датировката на последната част от този голям некропол (разкопан при строителните дейности и при разкопките в 30-те години на XX в.) към периода от втората половина/ края на XIV до началото на XVIII в.
