Добре дошли в сайта на Регионален музей за история на София

Праистория и античност

Кръстопътното положение на града и горещите минерални извори са основните фактори за възникване на селище в района на София. Селище от неолита VІ – V хил. пр. Хр. е открито в района на кв. Слатина. През 1958 г. Музеят за история на София прави частични проучвания върху него, а през 1978г., 1985-1988г. и 1994-1996г. са проведени и археологически разкопки. Освен многобройните находки на оръдия на труда от камък, кремък и кост, разнообразни по форма, груби и тънкостенни глинени съдове, украсени с бяла, кафява и виненочервена боя, антропоморфна и зооморфна пластика, най-значителното откритие след 1985г. е разкриването на останки от жилище с площ 118 кв.м. То се състои от предверие и основно помещение, в които са разкрити работилници за оръдия на труда, огнище, зърнохранилище, съоръжение за съхраняване на зърно, тъкачен стан и др. Останки от следващата каменно-медна епоха ІV – ІІІ хил.пр.Хр. са открити край днешния площад "Княз Александър Батенберг". Разкопки са проведени през 1958г. като е разкрит малък участък от селището, оръдия на труда, мазилка от стените, дебелостенни съдове с врязан орнамент и тънкостенни, полирани и рисувани с графит и др. Бронзовата епоха (3000/2750 – 1200 г. пр. Хр) е епохата, в която се смята, че тракийските племена вече са населявали територията на България, вкл. и днешното Софийско поле. Макар и единични, находките от тази епоха свидетелстват за наличието на тракийско селище в площта между ЦУМ и хотел "Шератон". Единични са находките от желязната епоха (ХІІ-VІІ в.пр.н.е.) – предимно керамика. Елинистическата епоха е представена слабо чрез керамика и една монета на Реметалк І. На ул. "Московска" близо до пл. "Княз Александър Батенберг" са открити стени, вероятно укрепления от предримската епоха. Макар и малко, тези находки безспорно доказват, че животът на това място е продължил непрекъснато и вече може да се говори, ако не за град в съвременния смисъл на думата, то за голямо селище от градски тип, с наченки на планировка. Античните автори отбелязват името на племето "серди", заселило се трайно на територията на Софийско. Това име, което вероятно е от келтски произход, преминава и върху главното селище на племето – Сердика, Сердон полис (град на сердите), а след това и върху развилия се тук голям град в периода І – ІV в.

През 45 г. пр.Хр. Рим окончателно премахва независимостта на тракийското царство след смъртта на последния тракийски владетел Реметалк. Завладените земи преминават към новообразуваната провинция Тракия. Земите на провинцията са административно разделени на стратегии, наречени по имената на племената, които са ги населявали. Сердикийската стратегия просъществува до времето на имп. Хадриан (117-138г.), когато е заменена от градската територия на Сердика. Този период е най-добре представен в археологическата сбирка на Музея за история на София. През втората на ІІ в. по времето на имп. Марк Аврелий (161-180) и имп. Комод (176 – 192), градът е укрепен със здрава крепостна стена. Трасето на тази крепостна стена е наложено от естествената конфигурация на терена, отразено и в планировката на града – мястото на крепостните порти и свързващите ги главни улици, градски квартали, мястото на главния градски площад (форум) и най-важните обществени сгради около него. Сердика получава статут на град (Улпия Сердика) с автономно управление по времето на имп.Траян (98-117). Правилната планировка на града е факт след изграждането на първата крепостна стена, т.е. след 175г. Гръбнакът на градоустройсвения план са двете главни улици (decumanus maximus и cardo maximus), свързващи четирите порти на града. Главните улици са били оформени странично с колонади и портици. Под улиците са минавали главните и второстепенни водопроводни и оточни канали със специални шахти за почистването им. Улицата покрай вътрешното лице на крепостта – интервалум (via sagularis) е имала стратегическо значение за защита на Сердика. Важно място в градоустройствения план на Сердика е заемал комплексът на градския площад (форум), където е съсредоточен административния, икономически, културен и религиозен живот на града. Той е правоъгълен с ширина около 42 м. и проучена дължина от 65 м. Разкрити са части от каменни бордюри. Около форума са били разположени сгради, свързани с градското управление и обществен живот – градския съвет (булевтерион), седалището на представителя на римската власт в Сердика (преториум), съветът на старейшините (герузия) и др. Във вътрешния двор на хотел "Шератон" е запазен на място най-представителния комплекс под открито небе в резервата. Касае се за останки от две градски инсули (квартали), разделени помежду си от улица. Част от западната инсула по-късно е застроена с ротондата "Св.Георги".

През втората на ІІ в. по времето на имп. Марк Аврелий (161-180) и имп. Комод (176 – 192), градът е укрепен със здрава крепостна стена. Трасето на тази крепостна стена е наложено от естествената конфигурация на терена, отразено и в планировката на града – мястото на крепостните порти и свързващите ги главни улици, градски квартали, мястото на главния градски площад (форум) и най-важните обществени сгради около него. През ІІ в. е каптиран и горещия минерален извор, около който са издигнати градските обществени бани (терми). През 1954-56 г. са извършени разкопки между Баня Баши джамия и ЦУМ в непосредствена близост до каптажа са открити останки, които показват мястото на тези бани. Разкрити са части от масивни хипокаустни колони, засводени канали, отвеждащи горещия въздух от огнището до помещенията на термите, подови настилки и стени, облицовани с мраморни плочи. В сутерена на Централните хали също е разкрита и експонирана част от баня. Видно място сред култовата архитектура заемат храмовете и светилищата на различни божества. В по-голямата си част те са представени върху монетите на Сердика, върху оброчни паметници и статуетки. Извън очертанията на крепостната стена се откриват останки от пътища и пътни станции и крайградски вили. В северна и източна посока се откриват некрополите на града. Източният некропол, който е най-голям и най-продължително използван, е проучван в началото на ХХ в. при разкопки около базилика "Св.София". От 1980г. до 1998г. Музеят за история на София провежда спасителни археологически разкопки. Некрополът се отличава с голяма концентрация на гробове на малка площ в широки хронологически граници от ср.ІІ до ср.VІ в. Историческото развитие на града е спокойно и цветущо до 40-те години на ІІІ в., когато за период от около 35г. (239 - 269), варварските нашествия на племената северно от р. Дунав засягат както провинциите Мизия и Тракия, така и градската територия на Сердика. През втората половина на ІІІ в. в Империята настъпват промени, които се отразяват и върху статута на Сердика. По времето на имп. Аврелиан (270-275г.) римските гарнизони се оттеглят на юг от р.Дунав, в резултат на което през 272 г. административно се оформят две нови римски провинции – Крайбрежна и Вътрешна (Средиземноморска) Дакия, последната с главен град Сердика.

Времето на Константин Велики (306 – 337г.) маркира границата между две големи епохи – залеза на античните езически богове и възхода на новата християнска религия. Сердика е "етапът" към създаването на новата имперска столица Константинопол (330 г.). Не случаен е изразът на император Константин Велики "Сердика е моят Рим". Градът се утвърждава и като един от важните центрове на новата християнска религия. Тук през 343 г. е свикан Вторият вселенски събор. През 1973 г. са проведени разкопки под днешната сграда на Булбанк. Под жилище от ІV – V в. е открита сграда – вероятно храм. Там са открити множество разбити скулптури на божества. Тези данни могат да се свържат с налагане на християнството и затваряне на езическите храмове. С раннохристиянската епоха са свързани и откритите базилики в София – две от тях са проучени под бившата сграда на Партийния дом. До тях е разкрита и специална сграда за покръстване (баптистерий) с облицован мраморен басейн. Времето на Юстиниан І Велики (527- 565 г.) макар и неспокойно е последният период на разцвет на града през Античността. В периода ІV-VІ в. населението се увеличава, удвоени и преустроени са крепостните стени, появяват се много нови сгради, църковното строителство се съсредоточава извън крепостните стени - източно от тях върху хълм е построена днешната базилика "Света София". През този период се появяват нови вили, а други продължават съществуването си. Некрополите също продължават да се използват. През 1982г. Музеят провежда спасителни разкопки северно от сградата на Народното събрание, по време на които е открита многокамерна гробница с интересен план, част от източния некропол на Сердика. Тя вероятно представлява мавзолей от V в. на знатна сердикийска фамилия.