София след освобождението до началото на Втората световна война
"Центърът на София до Освобождението е бил площадът пред минералната баня и джамията Баня баши. От тук са изхождали главните улици към петте градски изходни точки: презбалканският път за Лом-Видин, големият път през Ниш за Белград, шосето за Кюстендил, към югоизток големият военен път за Цариград и пътят през Араба-конак-Етрополския балкан за Плевен и Русе. В разрез със старото турско градоустройство, тия пътища са право проведени до центъра на града. Това провеждане е станало през годините 1860-1870 г., чрез събарянето на цели редици къщи и оттегляне на сводови фасади." (Горанов, Т., 1938).
"Петте големи улици, прокарани преди Освобождението, образуват скелета на града." (Горанов, Т., 1938). Самият град бил заобиколен с голям "хендек", обхващащ площ от 284 хектара. Важните пътища, за които става дума, "били преградени с врати: тъй Нишкият път (с Чукурската врата), Ломският (с Куршумлийската врата), Орханийският (с Чауш-пашовата врата) и Кюстендилският (с Алкаларската врата)" (Михайлов, Р., 1940) Освобождението заварва София с около 20 махали, а къщите в тях, според последни турски данни наброявали 3106. Броят на населението при първото преброяване след Освобождението (31.ХII.1880г.), било 20 501 души. Махалите са обособени на религиозен и етнически признак. Това са турските, българските, еврейските и арменската махала – в южната част на града (Карагьозбей махала) и циганската махала – в северните покрайнини. Махалите се именували според важен обществен обект – хан, джамия, баня (Малата баня махала), кафене (Кафене баши махала), имарет (Имарет махала), "капан" (Капан махала)и пр. Градът наследява близо стотина важни обществени сгради и обекти (черкви, джамии, хаври, бани, училища, ханове и др.), няколко гробища (български, турски и еврейски); една главна и няколко специализирани чаршии (Сарашка чаршия, Златарска чаршия); няколко специализирани пазарища - Житни пазар, Солни пазар, Конски пазар, Меден пазар, Говежди пазар. На топографската снимка от 1879г. (на военния топограф Маргеевич) се виждат: църквите "Св.Стефан", Стария събор; "Вознесение Господне", "Введение во храм Пр.Богородици", "Св.Николай" (Големи), "Св.Параскева" (Петка), "Св.Николай" (Мали), "Св.Параскева", Католическа, Еврейска синагога, Еврейско училище;
На 2.VI.1881 г. първият кадастрален план на града е утвърден от Градския съвет. Князът узаконява с указ съчетаните в един план - улично-регулационен и кадастрален план на София и той влиза в сила. Първият регулационен план на София в мярка 1:1000 е известен под името "Батембергов план". Предприемат се стъпки за европеизиране на столицата. Целта била да се преобрази града за кратко време, да направят добри улици, добри канали за изтичане на нечистотиите, добри водопроводи, да се поправят баните, да се построят нужните здания за градските учреждения (училища, болници). Очаква се София да се преобрази от едно голямо село в един развит и модерен европейски град. За тази цел е възприета е и доразвита радиално-кръговата система на града, заложена още от първия регулационен план от1881г. Слева поредица от нови кадастрални и регулационне планове: от 1892г. и от 1897г. (на Вилхелм Бартел). Територията на града е нараснала значително, като са регулирани и парцелирани нови терени във всички посоки, на север между Лъвов мост и новата ж.п.гара, на запад – "Юч бунар", на изток – между църквата "Св. София" и Перловска река, на юг – между Пехотинските казарми и Александровска болница. Градът расте най-вече на изток и запад, по направление на дългата ос на Софийското поле. Формира се втори кръгов пояс около централното градско ядро. До началото на 20-ти век градът има вече ясно очертана правилна структура, максимално правилна улична и квартална мрежа, в единен модул и приблизително единен мащаб, разпрострян по целия град. Вече са изградени в европейски стил цели улични ансамбли, като улиците "Търговска", "Патриарх Евтимий", "Леге". Постепенно са сформирани обществени градини и централни обществени пространства, а площадите са обзаведени с паметници и оформени с рамки от обществени сгради и зеленина като например. В началото на ХХ век София вече има облика на европейски град. В столицата са основани 24 фабрични заведения. В 1899г. населението на столицата възлиза на 61 000 души. В 1900 г. в София светва първата електрическа лампа, а в 1901 г. тръгва първият трамвай. През 1907 г. се отчита краят на първия етап в развитието на града след Освобождението. На плана от 1907г. са отбелязани "забележителните постройки", между които новите Народен театър, Кинотеатър Ренесанс, Академия на изящните изкуства, Земеделска банка, Централна синагога, черквите "Св. Никола Софийски", "Свети Седмочисленици" (бившата "Черна джамия"), Военния клуб, Духовна академия и други За същите години са уредени Орлов и Лъвов мост, оформени са Пипиниерата и Градската градина, залесяват се големите булеварди. От 1888г. до 1907 г. София се снабдява с витошка вода - прокаран е Боянският водопровод.
Вторият етап от разрастването на София съвпада с неспокойните дни около войните. През този период израстват непрекъснато нови квартали, което налага нови разширителни и частично-регулационни планове. Това се дължи на урбанизацията на страната и на прииждането на български бежанци от Тракия, Македония, Западните покрайнини и Добруджа. В 1907г. и в 1910 г. са изработени нови планове на града, включващи вече новопостроените и проектирани райони до войните, след което, в годините от 1912 чак до 1934 следва нова серия частични регулационни планове за усвояване на допълнителни терени. През 20-те и 30-те години, центърът на София видимо се обновява с появата на великолепни, представителни сгради: Софийски университет, Университетска библиотека, Министерство на Земеделието, Министерство на обществените сгради, Българска търговска банка (площад "Гарибалди"), Френско-българска банка, Застрахователно дружество "Феникс", Учителска каса, Студентски културен дом, Дом на правниците, Македонски културен дом, Еврейски културен дом, Работнически дом, Дом на БИАД (Дружество на Българските инженери и архитекти), Новия хотел "България", Болница "Царица Йоана", Кино "Роял" и други. По стил тези сгради, в зависимост от поколенията на авторите, продължават традициите на еклектиката или напротив – представляват напълно модернистични творби.
През 1931 г. е назначена специална градоустройствена комисия, за изработване на законопроект за разширение и застрояване на София, както и програма за един бъдещ конкурс за план на града. Съставеният от 1933г. план на града, включва всички прилежащи територии, разширения и села. През 1934 г. столична община кани известни урбанисти от Франция, от Германия и от Италия да представят оферти за изработване на градоустройствен план на София. През 1935 г. Общинската управа възлага на професора от Дрезденската политехника арх. Адолф Мусман изработването на общ градоустройствен план на Голяма София. Градоустройственият план на проф. Адолф Мусман, целящ да направи от столица София един модерен, благоустроен, социално уреден град с градини, хигиенични жилища е предаден в Общината в края на м.ноември 1937 г. и е узаконен с Наредба-закон на 12.ІV.1938г. Независимо от факта, че планът не е реализиран, поради Втората световна война, той и всички спорове около него оказват плодотворно влияние върху градоустройственото развитие на столицата през следващите години. В навечерието и по време на Втората световна война в София са строени някои от най-представителните, монументални и внушителни за първата половина на века здания като Съдебната палата, Института по имунология и микробиология, Кинотеатър "Балкан" (Младежки театър), Дом на инвалидите, Природонаучния музей, Българска Народна банка, Върховен арбитражен съд, Интендантство, Военноиздателски фонд. До Втората световна война София в нито едно отношение не се отличава от всеки един средно-голям европейски град.
